На 14 октомври 2017 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, във Философския факултет се проведе събитие, посветено на аргументацията.
Проф. дфн Мариета Георгиева Ботева, професор по реторика и връзки с
обществеността и доц. Иво Ангелов Дочков – преподавател по антична и
средновековна философия - са организаторите на научното събитие.
Участниците в кръглата маса са университетски преподаватели и учители:
1. Светлана Петрова – учителка по
история и философия в гр. Елена.
2. Миглена Дамянова-Радойска –
учител по философия, докторант по философия на правото.
3. Елка Иванова – учител по философия
и история във Велико Търново – Спортно училище.
4. Ваня Рашкова – учител по
философските дисциплини в училище „Асен Златаров“ – В. Търново, докторант по
философия на правото.
5. Иван Цанев – докторант по
философия на правото.
6. Генко Генков – лекар-психиатър,
богослов, магистър по философия
7. Александър Узунов – докторант
към катедра „Политология“.
8. Бояна Стоянова – магистър по
Политология. Дипломация и национална сигурност.
9. Мариета Григорова – студентка по
Философия, II-ри курс.
10. Габриела Георгиева, Боряна
Рачева, Александра Стойчева и Димитър Ганчев – студенти в I-ви
курс по специалност Философия – редовно обучение.
В хода на дискусията участниците се обединиха около изводите:
1. Нравственост, етика и красота в
речта, разбирана като надеждност, порядък, въздържаност, нравствен дълг – това
са идейните основи на реториката във всички векове.
2. Живеем в епоха, в която има
основания да се говори за ренесанс на реториката. Възражда се античният идеал:
добрият оратор е добър гражданин, добрият гражданин е добър оратор. Смелостта
да имаш лична позиция, която отстояваш при определени обстоятелства, понякога
струва кариерата или живота на човека – Демостен, Цицерон.
3. Добрият политически, съдебен,
академически и всеки друг оратор представя коректна аргументация, насочена към
истината и целесъобразността в полза на хората. Коректната аргументация
представлява доказване на истини, формиране на убеждения, без лъжливи тълкувания.
4. В книгата „Полето на
аргументацията“ (1970 г.) Х. Перелман посочва перспективата към по-голяма
обвързаност на политическата аргументация със съдебната. Политиците-юристи
по-често включват правни основания в речите си. Коректната аргументация в
политическите дискурси се основава на истинни тези и аргументи, подкрепени със
закони и норми от правото. Аргументацията се превръща във философски и морален
метод в доказването и убеждаването.
Правната логика включва изучаването
на неформалните аргументационни схеми, присъщи на правния текст. В правните
разсъждения аргументите от политическо естество се използват, когато се
оценяват последствия и се оправдава дадена интерпретация на закона. Пример за
това представляват съдебно-политическите речи на Цицерон срещу Катилина.
5. Личността реализира своя имидж
посредством аргументация, насочена към другите участници в дискурса.
Реторическите средства за изграждане на публичен имидж са вербални и
невербални.
6. Поетите се раждат – ораторите се
създават (Цицерон). Необходима е специализирана подготовка при формиране на
умения да се аргументира в монолог и диалог.
Подготвили доц. Иво Дочков и проф.
Иванка Мавродиева
Публикации
