неделя, 29 октомври 2017 г.

Аргументацията – традиции и перспективи“ - научна конференция във Философския факултет на Веулкотърновския университет





На 14 октомври 2017 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, във Философския факултет се проведе събитие, посветено на аргументацията. 
Проф. дфн Мариета Георгиева Ботева, професор по реторика и връзки с обществеността и доц. Иво Ангелов Дочков – преподавател по антична и средновековна философия - са организаторите на научното събитие.
Участниците в кръглата маса са университетски преподаватели и учители:
1. Светлана Петрова – учителка по история и философия в гр. Елена.
2. Миглена Дамянова-Радойска – учител по философия, докторант по философия на правото.
3. Елка Иванова – учител по философия и история във Велико Търново – Спортно училище.
4. Ваня Рашкова – учител по философските дисциплини в училище „Асен Златаров“ – В. Търново, докторант по философия на правото.
5. Иван Цанев – докторант по философия на правото.
6. Генко Генков – лекар-психиатър, богослов, магистър по философия
7. Александър Узунов – докторант към катедра „Политология“.
8. Бояна Стоянова – магистър по Политология. Дипломация и национална сигурност.
9. Мариета Григорова – студентка по Философия, II-ри курс.
10. Габриела Георгиева, Боряна Рачева, Александра Стойчева и Димитър Ганчев – студенти в I-ви курс по специалност Философия – редовно обучение.


В хода на дискусията участниците се обединиха около изводите:
1. Нравственост, етика и красота в речта, разбирана като надеждност, порядък, въздържаност, нравствен дълг – това са идейните основи на реториката във всички векове.
2. Живеем в епоха, в която има основания да се говори за ренесанс на реториката. Възражда се античният идеал: добрият оратор е добър гражданин, добрият гражданин е добър оратор. Смелостта да имаш лична позиция, която отстояваш при определени обстоятелства, понякога струва кариерата или живота на човека – Демостен, Цицерон.
3. Добрият политически, съдебен, академически и всеки друг оратор представя коректна аргументация, насочена към истината и целесъобразността в полза на хората. Коректната аргументация представлява доказване на истини, формиране на убеждения, без лъжливи тълкувания.
4. В книгата „Полето на аргументацията“ (1970 г.) Х. Перелман посочва перспективата към по-голяма обвързаност на политическата аргументация със съдебната. Политиците-юристи по-често включват правни основания в речите си. Коректната аргументация в политическите дискурси се основава на истинни тези и аргументи, подкрепени със закони и норми от правото. Аргументацията се превръща във философски и морален метод в доказването и убеждаването.
Правната логика включва изучаването на неформалните аргументационни схеми, присъщи на правния текст. В правните разсъждения аргументите от политическо естество се използват, когато се оценяват последствия и се оправдава дадена интерпретация на закона. Пример за това представляват съдебно-политическите речи на Цицерон срещу Катилина.
5. Личността реализира своя имидж посредством аргументация, насочена към другите участници в дискурса. Реторическите средства за изграждане на публичен имидж са вербални и невербални.
6. Поетите се раждат – ораторите се създават (Цицерон). Необходима е специализирана подготовка при формиране на умения да се аргументира в монолог и диалог.


Подготвили доц. Иво Дочков и проф. Иванка Мавродиева