Проф. дн Мариета Ботева - "Ръководство за писане на речи"

Проф. дн Мариета Ботева - "Ръководство за писане на речи" - издание на Университетско издателство на Велкотърновския университет.

http://ph.uni-vt.bg/bookinfo.aspx?bid=382

„Ръководство за писане на речи“  е успешен опит на преподавателя, учения и изследователя Ботева да преосмисли класически аргументативни понятия, техники и схеми и да изведе модели и образци, които доказват своята ефективност. Оценката ми като изследовател в областта на реториката е, че това ръководство за писане на речи е иновативна разработка.

Безспорен плюс на книгата са солидните теоретичните предпоставки. Това проличава в първа глава, в която Мариета Ботева представя реторическата монологична аргументация или аргументи при изготвяне на монологични ораторски изяви. Тя обаче не ги оценява ситуативно обусловени, а  в контекста на дискурсивния процес и това е правилен подход. Отличителна черта на първа глава е солидната теоретична база, изградена не само чрез преглед и позоваване на автори, но при представяне на авторски модел за аргументация.  Видно е, че Ботева прилага специфична  за реториката терминология, като въвежда и нови понятия.  

Другият плюс се очертава категорично във втора глава, като в нея се установят методическите ориентири, които Ботева извежда при структуриране на речта и изграждане на аргументацията. Мариета Ботева избира подход, чието прилагане води до актуализиране и обогатяване на реторичното наследство на равнища жанр и аргументация. Тя разширява съвременно реторическо образование с фокус върху доказателствата.

Речите на студентите са представени като модели и като възможни образци, които колегите им могат да следват, като се опрат на тях, като отчетат предимствата им. И след това да тръгнат в посока изграждане на свой ораторски стил и поведение, но при следване на базови принципи на реториката и аргументацията. Някои от случаите, по които са написани съдебните речи, са извлечени от действителността, но студентите подхождат творчески и представят аргументи по нашумели казуси и случаи, реални или хипотетични.

В ръководството за писане на речи е налице е комплексна методика, откроява се авторският инструментариум на преподавателя по реторика Ботева. Този инструментариумът може да се използва и от други преподаватели, които имат интерес към ораторството и различни видове комуникации при провеждане на семинари или тренинги. Изведени са важни особености на обучението по реторика в университетска среда.

Частта със студентските речи не е просто христоматиен вариант на речи или сборник, тя е логически създаден и жанрово конструиран корпус. Тази част по специфичен начин е и изворов материал, тъй като политическите и съдебните реторични практики са представени в контекста на симулативните и ролевите игри и като неизменна част на университетското образоване на студенти по право, медии, ПР, философия, психология, филология и други. Мариета Ботева установява и следва известните преди повече от две хилядолетия реторични канони, но представя и своята академична позиция като преподавател.

Иванка Мавродиева, проф. дн - автор на предговора, част от който представям в блога.

Визуална аргументация - къде и как се използва?

Визуални аргументи и визуална аргументация. 

През хилядолетията аргументите се представят чрез словото, те са вербални.

През последните десетилетия аргументацията включва визуални елементи: снимки, таблици, графики, диаграми, карти, видео клипове, изображения, картини и други. Те се използват както в съчетание с вербалните, така и самостоятелно.
Визуалната аргументация се използва в рекламата, ПР, маркетинга, при преподаване в училищата и университетите, по време на презентации и други.
От особена важност е да се съчетават вербалните и визуалните елементи, да има синхрон и да създават цялостно впечатление. Това предполага знания не само от областта на реториката, но и дигитална компетентност.

Трябва да се премине през няколко стъпки, ето как са описани те в статията Visual argument:

http://www.ravenndragon.net/montgomery/visual.html
Полезна информация за визуалните аргументи се открива в блогове, ето добър пример - Essay on Visual Arguments: https://www.ultius.com/ultius-blog/entry/essay-on-visual-arguments.html

Ако предпочитате да получаване информация чрез видео клипове, може да гледате следния видео клип Visual Arguments:  https://www.youtube.com/watch?v=xCYf3J88EzA

Ето и пример за визуални аргументи, представящи една интересна област:

За повече информация за визуалната аргументация в научен стил, чрез въвеждане на базови понятия и представяне на резултати от анализи, прочетете на няколко езика:

- на английски език

http://www.ablongman.com/html/productinfo/ramagebrief/RAMA.09.pdf

Вече се говори, пише и се правят изследвания и за визуална аргументация в дигиталния свят.
Digital Visual Argument (Four-Letter Word Project)

https://cbwshare.wordpress.com/2012/08/22/digital-visual-argument/

- на руски език - Визуальная аргументация 

http://www.uhlib.ru/istorija/psihologija_kriticheskogo_myshlenija/p159.php

Създаване и редактиране на съдържание онлайн -Web-wrting and Online Editing

Какво е създаване и редактиране на съдържание онлайн -Web-wrting and Online Editing?

Content Writing

Ето няколко отговора.
Подготовката на съдържание за публикуване в онлайн среда изисква знания и компетентности на няколко равнища:
- лингвистика;
- текстолингвистика;
- дигитални знания и умения;
- знания за визуална аргументация;
- знания за мултимодалност.

При създаване на публикации за сайтове и блогове едновременно се подготвят текстовата част и визуализация.

През последните години се създават хипервръзки, които са удобни за търсене на допълнителна информация.

Същевременно се включват и хиперлинкове към други е-ресурси. това могат да са сайтове, видео клипове, блогове, уики.

Тематиката интересува и университетски среди, ето как в сайта на Нюйоркския университет се дават професионални съвети за Wrting for the Web
https://www.nyu.edu/employees/resources-and-services/media-and-communications/styleguide/website/writing-for-the-web.html.

Във видео клипове също има указания за уебписане:
https://video.search.yahoo.com/search/video;_ylt=AwrJ7Jx9gqZal9AACA1XNyoA;_ylu=X3oDMTByMjB0aG5zBGNvbG8DYmYxBHBvcwMxBHZ0aWQDBHNlYwNzYw--?p=tutorial+web+wrting+youtube&fr=tightropetb#id=7&vid=41cc9550921424c62ce887a825e04b47&action=view

В този пост/публикация се представя модел на писане - уебписане:
- Кратки изречения;
- 5-7 реда във всеки отделен абзац;
- Съчетаване на семиотично равнище на текста/вербалното кодиране с визуалното кодиране/ снимки, карти, графики, изображения, таблици и други.

Педагогическата комуникация, представена в доклади на учени, преподаватели и докторанти

На 2 и 3 февруари 2018 г. в Националния дворец на децата в София се проведе международна научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

Организатори са Центърът за обучение и квалификация на педагогическите специалисти и Институтът по реторика и комуникации.

На 2 февруари 2018 г. конференцията бе открита от заместник-министъра на Министерството на образованието и науката Деница Сачева. Тя подчерта важността от формиране и усъвършенстване на комуникацията в училище, поздрави участниците и  пожела успех.

Председателят на Синдиката на българските учители дин Янка Такева в обръщението си  към участниците изтъква важността от създаване на екипи и от изследвания на комуникацията в училищата с оглед промените и влиянието на технологиите.

Татяна Досева, директор на Националния дворец на децата (НДД) , в поздравлението си каза, че е чест именно тук да се проведе международен форум по тази проблематика.

Проф. Юлияна Рот от Университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, Герма­ния на 2 февруари 2018 г. като ключов лектор представи интересни и актуални постановки за интеркултурната комуникация в доклада си „Интеркултурна педагогика: Размисли между теорията и реалностт.“

Д-р Фотини Еглезу от Атина, Гърция, на 3 февруари 2018 г. представи доклада си на тема „Rhetorical ‘paideia’ (‘παιδεία’) into modern educational settings: From theory to praxis … again”.

Проф. д-р Юлияна Рот води уъркшоп на тема „Културни различия в мултикултурната класна стая“ на 2 февруари 2018 г.

Д-р Фотини Еглезу проведе на 3 февруари 2018 г. уъркшоп на тема „„Rhetorical contests in pedagogical praxis“.

По тази начин практика и теорията допринасят за формиране на умения и усвояване на знания по една съвременна област.

Работата на 2 февруари 2-18 включваше презентации на доклади в секциите „Технологиите в педагогическата комуникация“, „Виртуална и визуална педагогическа комуникация“, „Педагогическа комуникация и социални мрежи“.

На втория ден от конференцията 3 февруари 2018 г. проф. дфн Иванка Мавродиева представи основни моменти от доклади си „Социални мрежи, образователен ПР и образователен мениджмънт“. Проведе се ползотворна дискусия.

Работата продължи по секциите: „Интеркултурна комуникация в мултикултурна сред“, „Приобщаващото образование и педагогическата комуникация“, „Комуникацията в детските градини и началното училище“.

В международна научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“, проведена в Националния дворец на децата, участваха: 40 докладчици от 4 държави: България, Германия, Гърция, Сърбия.

Конференцията „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“ е началото на създаването на научна мрежа между директори на училища, учители, преподаватели, представители на държавни институции, компании и неправителствени организации.

Създадени за възможности за споделяне на опит, за представяне на добри практики, за огласяване на резултати от научни изследвания, тоест преобладават практико-приложните елементи.

                                                                                                                                                                

Докладите са обединени в следните секции:

-          Технологиите в педагогическата комуникация

-          Педагогическа комуникация и социални мрежи

-          Виртуална и визуална педагогическа комуникация

-          Интеркултурна комуникация в мултикултурна среда

-          Приобщаващото образование и педагогическата комуникация

-          Комуникацията в детските градини.

Участниците получиха при регистрацията сборник с доклади, издание на „Фабер“, Велико Търново, което е добра практика и така има възможност да се прочетат текстовете веднага след приключване на конференцията „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

Иванка Мавродиева

Сборник с доклади от международната научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“

На 2 и 3 февруари 2018 г. в Националния дворец на децата в София се проведе международна научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

Конференцията бе открита от Деница Сачева, заместник-министър на Министерството на образованието и науката (МОН); от Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители (СБУ) и от Татяна Досева, директор на Националния дворец на децата (НДД).

Организатори са Центърът за обучение и квалификация на педагогическите специалисти и Институтът по реторика и комуникации.

Участниците получиха при регистрацията сборник с доклади, издание на „Фабер“, Велико Търново.

Издаването на 40 доклада в сборник с обем 334 страници и предоставянето му по време на научното събитие е добра практика.

Така участниците имат възможност да прочетат текстовете веднага след приключване на международната научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

В раздел „Основни доклади“ са публикувани:

- докладът на проф. Юлияна Рот, ключов лектор, на тема „Интеркултурна педагогика: Размисли между теорията и реалностт.“;

- резюмета на доклада на д-р Фотини Еглезу, ключов лектор, „Rhetorical ‘paideia’ (‘παιδεία’) into modern educational settings: From theory to praxis … again” и на уъркшопа, воден от нея, „Rhetorical contests in pedagogical praxis“ и други.

Докладите са публикувани в обособени раздели:

- „Технологиите в педагогическата комуникация“;

- „Виртуална и визуална педагогическа комуникация“;

- „Педагогическа комуникация и социални мрежи“;

- „Интеркултурна комуникация в мултикултурна среда“;

- „Приобщаващото образование и педагогическата комуникация“;

- „Комуникацията в детските градини и началното образование“.

Иванка Мавродиева

Институтът за исторически изследвания – БАН чества 70 години от своето основаване.

Институтът за исторически изследвания – БАН чества 70 години от своето основаване.
На 5 декември 2017 г. от 9.30 ч. в Големия салон на БАН (ул. „15 ноември” № 1) ще се проведе научна конференция „Историческата наука пред съвременните предизвикателства” в Големия салон на БАН.
Ще бъде открита документална изложба „70 години живяна история” във фоайето на БАН.

Аргументацията – традиции и перспективи“ - научна конференция във Философския факултет на Веулкотърновския университет

На 14 октомври 2017 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, във Философския факултет се проведе събитие, посветено на аргументацията. 

Проф. дфн Мариета Георгиева Ботева, професор по реторика и връзки с обществеността и доц. Иво Ангелов Дочков – преподавател по антична и средновековна философия - са организаторите на научното събитие.

Участниците в кръглата маса са университетски преподаватели и учители:

1. Светлана Петрова – учителка по история и философия в гр. Елена.

2. Миглена Дамянова-Радойска – учител по философия, докторант по философия на правото.

3. Елка Иванова – учител по философия и история във Велико Търново – Спортно училище.

4. Ваня Рашкова – учител по философските дисциплини в училище „Асен Златаров“ – В. Търново, докторант по философия на правото.

5. Иван Цанев – докторант по философия на правото.

6. Генко Генков – лекар-психиатър, богослов, магистър по философия

7. Александър Узунов – докторант към катедра „Политология“.

8. Бояна Стоянова – магистър по Политология. Дипломация и национална сигурност.

9. Мариета Григорова – студентка по Философия, II-ри курс.

10. Габриела Георгиева, Боряна Рачева, Александра Стойчева и Димитър Ганчев – студенти в I-ви курс по специалност Философия – редовно обучение.

В хода на дискусията участниците се обединиха около изводите:

1. Нравственост, етика и красота в речта, разбирана като надеждност, порядък, въздържаност, нравствен дълг – това са идейните основи на реториката във всички векове.

2. Живеем в епоха, в която има основания да се говори за ренесанс на реториката. Възражда се античният идеал: добрият оратор е добър гражданин, добрият гражданин е добър оратор. Смелостта да имаш лична позиция, която отстояваш при определени обстоятелства, понякога струва кариерата или живота на човека – Демостен, Цицерон.

3. Добрият политически, съдебен, академически и всеки друг оратор представя коректна аргументация, насочена към истината и целесъобразността в полза на хората. Коректната аргументация представлява доказване на истини, формиране на убеждения, без лъжливи тълкувания.

4. В книгата „Полето на аргументацията“ (1970 г.) Х. Перелман посочва перспективата към по-голяма обвързаност на политическата аргументация със съдебната. Политиците-юристи по-често включват правни основания в речите си. Коректната аргументация в политическите дискурси се основава на истинни тези и аргументи, подкрепени със закони и норми от правото. Аргументацията се превръща във философски и морален метод в доказването и убеждаването.

Правната логика включва изучаването на неформалните аргументационни схеми, присъщи на правния текст. В правните разсъждения аргументите от политическо естество се използват, когато се оценяват последствия и се оправдава дадена интерпретация на закона. Пример за това представляват съдебно-политическите речи на Цицерон срещу Катилина.

5. Личността реализира своя имидж посредством аргументация, насочена към другите участници в дискурса. Реторическите средства за изграждане на публичен имидж са вербални и невербални.

6. Поетите се раждат – ораторите се създават (Цицерон). Необходима е специализирана подготовка при формиране на умения да се аргументира в монолог и диалог.

Подготвили доц. Иво Дочков и проф. Иванка Мавродиева