сряда, 10 октомври 2018 г.

Logograf 2018 или конференция за автори на речи - speechwriters

Logograf 2018

Така е наречена конференцията.

Терминът "логограф" с едно от значенията му се свързва с подготовката и писането на речи в Древна Гърция. 

Ето какво е написано в онлайн речника за това значение на термина.

"Логограф (право) - С термина логограф (от старогръцки λογογράφος, буквално словописец) се означават 2 групи хора в Елада."
http://rechnik.info/%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84

И препратката към Уикипедия сочи следното:

Символ, обозначаващ пояснителна страницалогограф



През 21. век това са speechwriters - авторите на текстове на речи и speech makers.
За повече информация и за лектора вижте


сряда, 6 юни 2018 г.

Юбилейна конференция „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ИСТОРИЯ, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ”, Шумен, 27-29 септември 2018.

„БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК – ИСТОРИЯ, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ”. 

Под това мото ще се проведе юбилейната научна конференция на катедрата по български език в Шуменския университет "Константин Преславски". 

Конференцията е юбилейна и е посветена на 40 години от създаването на катедрата. 

Мястото е Шуменският университет.

Датите са 27-29 септември 2018.

Повече информация може да видите на специално създадения сайт: 

понеделник, 28 май 2018 г.

Курс по предпримачество и иновации в Стопанския факултет на Софийския университет

Курс по предприемачество и иновации с експерти в областта ще се проведе в Стопанския факултет на Софийския университет на 30 и 31 май, 1, 6, 7, 8, 14, 15 юни 2018 г., от 18 часа.
Лектори:
проф. днс Цветан Давидков
доц. д-р Десислава Йорданова
гл. ас. д-р Рая Каназирева
За повече информация вижте плаката.

понеделник, 2 април 2018 г.

„Съвременни методи и методики за научни изследвания” - конференция в Софийския университет


20 участника в научната конференция представиха резултати от изследвания по време на научната конференция Съвременни методи и методики за научни изследвания“. Тя се проведе на 30 март 2018 г. в зала „Яйцето”, ет. 1 в бл. 4, кампус „Изток“, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски”.

           
В панелите на конференцията се включиха млади и утвърдени учени и докторанти от Философския факултет, Богословския факултет, Факултета по класически и нови филологии, Факултета по журналистика и масова комуникация, Биологическия факултет от СУ „Св. Климент Охридски”, както и независими изследователи от други институции. Те представиха свои резултати от научни изследвания с акцент върху използваните от тях методи и методологии, сред които  са Q методологията, дълбочинни а с извори, източници, бази данни, онлайн ресурси и други, както и анализиране на манусрипти, автентични текстове, документи и други.


Ключов лектор в конференцията е проф. дн Иванка Мавродиева, която представи своя методика, свързана с написване на научна статия. Тя изведе основни етапи и стъпки, както и особености при подготовката и публикуването на научни статии.

Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Пенка Христова

Научната конференция е дейност от  проекта „ФОРМИРАНЕ НА КОМПЕТЕНТОСТИ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ И МЕТОДИКИ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ОТ МЛАДИ УЧЕНИ“ (Договор № ДМ10/2 от 14.12.2016 г. по Фонд „Научни изследвания”)

           

събота, 24 март 2018 г.

Проф. дн Мариета Ботева - "Ръководство за писане на речи"


Проф. дн Мариета Ботева - "Ръководство за писане на речи" - издание на Университетско издателство на Велкотърновския университет.
„Ръководство за писане на речи“  е успешен опит на преподавателя, учения и изследователя Ботева да преосмисли класически аргументативни понятия, техники и схеми и да изведе модели и образци, които доказват своята ефективност. Оценката ми като изследовател в областта на реториката е, че това ръководство за писане на речи е иновативна разработка.
Безспорен плюс на книгата са солидните теоретичните предпоставки. Това проличава в първа глава, в която Мариета Ботева представя реторическата монологична аргументация или аргументи при изготвяне на монологични ораторски изяви. Тя обаче не ги оценява ситуативно обусловени, а  в контекста на дискурсивния процес и това е правилен подход. Отличителна черта на първа глава е солидната теоретична база, изградена не само чрез преглед и позоваване на автори, но при представяне на авторски модел за аргументация.  Видно е, че Ботева прилага специфична  за реториката терминология, като въвежда и нови понятия.  
Другият плюс се очертава категорично във втора глава, като в нея се установят методическите ориентири, които Ботева извежда при структуриране на речта и изграждане на аргументацията. Мариета Ботева избира подход, чието прилагане води до актуализиране и обогатяване на реторичното наследство на равнища жанр и аргументация. Тя разширява съвременно реторическо образование с фокус върху доказателствата.
Речите на студентите са представени като модели и като възможни образци, които колегите им могат да следват, като се опрат на тях, като отчетат предимствата им. И след това да тръгнат в посока изграждане на свой ораторски стил и поведение, но при следване на базови принципи на реториката и аргументацията. Някои от случаите, по които са написани съдебните речи, са извлечени от действителността, но студентите подхождат творчески и представят аргументи по нашумели казуси и случаи, реални или хипотетични.
В ръководството за писане на речи е налице е комплексна методика, откроява се авторският инструментариум на преподавателя по реторика Ботева. Този инструментариумът може да се използва и от други преподаватели, които имат интерес към ораторството и различни видове комуникации при провеждане на семинари или тренинги. Изведени са важни особености на обучението по реторика в университетска среда.
Частта със студентските речи не е просто христоматиен вариант на речи или сборник, тя е логически създаден и жанрово конструиран корпус. Тази част по специфичен начин е и изворов материал, тъй като политическите и съдебните реторични практики са представени в контекста на симулативните и ролевите игри и като неизменна част на университетското образоване на студенти по право, медии, ПР, философия, психология, филология и други. Мариета Ботева установява и следва известните преди повече от две хилядолетия реторични канони, но представя и своята академична позиция като преподавател.
Иванка Мавродиева, проф. дн - автор на предговора, част от който представям в блога.

понеделник, 12 март 2018 г.

Визуална аргументация - къде и как се използва?

Визуални аргументи и визуална аргументация. 
През хилядолетията аргументите се представят чрез словото, те са вербални.
През последните десетилетия аргументацията включва визуални елементи: снимки, таблици, графики, диаграми, карти, видео клипове, изображения, картини и други. Те се използват както в съчетание с вербалните, така и самостоятелно.
Визуалната аргументация се използва в рекламата, ПР, маркетинга, при преподаване в училищата и университетите, по време на презентации и други.
От особена важност е да се съчетават вербалните и визуалните елементи, да има синхрон и да създават цялостно впечатление. Това предполага знания не само от областта на реториката, но и дигитална компетентност.

Трябва да се премине през няколко стъпки, ето как са описани те в статията Visual argument:
http://www.ravenndragon.net/montgomery/visual.html
Полезна информация за визуалните аргументи се открива в блогове, ето добър пример - Essay on Visual Argumentshttps://www.ultius.com/ultius-blog/entry/essay-on-visual-arguments.html
Ако предпочитате да получаване информация чрез видео клипове, може да гледате следния видео клип Visual Arguments:  https://www.youtube.com/watch?v=xCYf3J88EzA

Ето и пример за визуални аргументи, представящи една интересна област:


За повече информация за визуалната аргументация в научен стил, чрез въвеждане на базови понятия и представяне на резултати от анализи, прочетете на няколко езика:

- на английски език
Вече се говори, пише и се правят изследвания и за визуална аргументация в дигиталния свят.
Digital Visual Argument (Four-Letter Word Project)
https://cbwshare.wordpress.com/2012/08/22/digital-visual-argument/
- на руски език - Визуальная аргументация