понеделник, 2 април 2018 г.

„Съвременни методи и методики за научни изследвания” - конференция в Софийския университет


20 участника в научната конференция представиха резултати от изследвания по време на научната конференция Съвременни методи и методики за научни изследвания“. Тя се проведе на 30 март 2018 г. в зала „Яйцето”, ет. 1 в бл. 4, кампус „Изток“, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски”.

           
В панелите на конференцията се включиха млади и утвърдени учени и докторанти от Философския факултет, Богословския факултет, Факултета по класически и нови филологии, Факултета по журналистика и масова комуникация, Биологическия факултет от СУ „Св. Климент Охридски”, както и независими изследователи от други институции. Те представиха свои резултати от научни изследвания с акцент върху използваните от тях методи и методологии, сред които  са Q методологията, дълбочинни а с извори, източници, бази данни, онлайн ресурси и други, както и анализиране на манусрипти, автентични текстове, документи и други.


Ключов лектор в конференцията е проф. дн Иванка Мавродиева, която представи своя методика, свързана с написване на научна статия. Тя изведе основни етапи и стъпки, както и особености при подготовката и публикуването на научни статии.

Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Пенка Христова

Научната конференция е дейност от  проекта „ФОРМИРАНЕ НА КОМПЕТЕНТОСТИ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ И МЕТОДИКИ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ОТ МЛАДИ УЧЕНИ“ (Договор № ДМ10/2 от 14.12.2016 г. по Фонд „Научни изследвания”)

           

събота, 24 март 2018 г.

Проф. дн Мариета Ботева - "Ръководство за писане на речи"


Проф. дн Мариета Ботева - "Ръководство за писане на речи" - издание на Университетско издателство на Велкотърновския университет.
„Ръководство за писане на речи“  е успешен опит на преподавателя, учения и изследователя Ботева да преосмисли класически аргументативни понятия, техники и схеми и да изведе модели и образци, които доказват своята ефективност. Оценката ми като изследовател в областта на реториката е, че това ръководство за писане на речи е иновативна разработка.
Безспорен плюс на книгата са солидните теоретичните предпоставки. Това проличава в първа глава, в която Мариета Ботева представя реторическата монологична аргументация или аргументи при изготвяне на монологични ораторски изяви. Тя обаче не ги оценява ситуативно обусловени, а  в контекста на дискурсивния процес и това е правилен подход. Отличителна черта на първа глава е солидната теоретична база, изградена не само чрез преглед и позоваване на автори, но при представяне на авторски модел за аргументация.  Видно е, че Ботева прилага специфична  за реториката терминология, като въвежда и нови понятия.  
Другият плюс се очертава категорично във втора глава, като в нея се установят методическите ориентири, които Ботева извежда при структуриране на речта и изграждане на аргументацията. Мариета Ботева избира подход, чието прилагане води до актуализиране и обогатяване на реторичното наследство на равнища жанр и аргументация. Тя разширява съвременно реторическо образование с фокус върху доказателствата.
Речите на студентите са представени като модели и като възможни образци, които колегите им могат да следват, като се опрат на тях, като отчетат предимствата им. И след това да тръгнат в посока изграждане на свой ораторски стил и поведение, но при следване на базови принципи на реториката и аргументацията. Някои от случаите, по които са написани съдебните речи, са извлечени от действителността, но студентите подхождат творчески и представят аргументи по нашумели казуси и случаи, реални или хипотетични.
В ръководството за писане на речи е налице е комплексна методика, откроява се авторският инструментариум на преподавателя по реторика Ботева. Този инструментариумът може да се използва и от други преподаватели, които имат интерес към ораторството и различни видове комуникации при провеждане на семинари или тренинги. Изведени са важни особености на обучението по реторика в университетска среда.
Частта със студентските речи не е просто христоматиен вариант на речи или сборник, тя е логически създаден и жанрово конструиран корпус. Тази част по специфичен начин е и изворов материал, тъй като политическите и съдебните реторични практики са представени в контекста на симулативните и ролевите игри и като неизменна част на университетското образоване на студенти по право, медии, ПР, философия, психология, филология и други. Мариета Ботева установява и следва известните преди повече от две хилядолетия реторични канони, но представя и своята академична позиция като преподавател.
Иванка Мавродиева, проф. дн - автор на предговора, част от който представям в блога.

понеделник, 12 март 2018 г.

Визуална аргументация - къде и как се използва?

Визуални аргументи и визуална аргументация. 
През хилядолетията аргументите се представят чрез словото, те са вербални.
През последните десетилетия аргументацията включва визуални елементи: снимки, таблици, графики, диаграми, карти, видео клипове, изображения, картини и други. Те се използват както в съчетание с вербалните, така и самостоятелно.
Визуалната аргументация се използва в рекламата, ПР, маркетинга, при преподаване в училищата и университетите, по време на презентации и други.
От особена важност е да се съчетават вербалните и визуалните елементи, да има синхрон и да създават цялостно впечатление. Това предполага знания не само от областта на реториката, но и дигитална компетентност.

Трябва да се премине през няколко стъпки, ето как са описани те в статията Visual argument:
http://www.ravenndragon.net/montgomery/visual.html
Полезна информация за визуалните аргументи се открива в блогове, ето добър пример - Essay on Visual Argumentshttps://www.ultius.com/ultius-blog/entry/essay-on-visual-arguments.html
Ако предпочитате да получаване информация чрез видео клипове, може да гледате следния видео клип Visual Arguments:  https://www.youtube.com/watch?v=xCYf3J88EzA

Ето и пример за визуални аргументи, представящи една интересна област:


За повече информация за визуалната аргументация в научен стил, чрез въвеждане на базови понятия и представяне на резултати от анализи, прочетете на няколко езика:

- на английски език
Вече се говори, пише и се правят изследвания и за визуална аргументация в дигиталния свят.
Digital Visual Argument (Four-Letter Word Project)
https://cbwshare.wordpress.com/2012/08/22/digital-visual-argument/
- на руски език - Визуальная аргументация 





Създаване и редактиране на съдържание онлайн -Web-wrting and Online Editing

Какво е създаване и редактиране на съдържание онлайн -Web-wrting and Online Editing?
Content Writing

Ето няколко отговора.
Подготовката на съдържание за публикуване в онлайн среда изисква знания и компетентности на няколко равнища:
- лингвистика;
- текстолингвистика;
- дигитални знания и умения;
- знания за визуална аргументация;
- знания за мултимодалност.

При създаване на публикации за сайтове и блогове едновременно се подготвят текстовата част и визуализация.

През последните години се създават хипервръзки, които са удобни за търсене на допълнителна информация.

Същевременно се включват и хиперлинкове към други е-ресурси. това могат да са сайтове, видео клипове, блогове, уики.

Тематиката интересува и университетски среди, ето как в сайта на Нюйоркския университет се дават професионални съвети за Wrting for the Web
https://www.nyu.edu/employees/resources-and-services/media-and-communications/styleguide/website/writing-for-the-web.html.

Във видео клипове също има указания за уебписане:
https://video.search.yahoo.com/search/video;_ylt=AwrJ7Jx9gqZal9AACA1XNyoA;_ylu=X3oDMTByMjB0aG5zBGNvbG8DYmYxBHBvcwMxBHZ0aWQDBHNlYwNzYw--?p=tutorial+web+wrting+youtube&fr=tightropetb#id=7&vid=41cc9550921424c62ce887a825e04b47&action=view

В този пост/публикация се представя модел на писане - уебписане:
- Кратки изречения;
- 5-7 реда във всеки отделен абзац;
- Съчетаване на семиотично равнище на текста/вербалното кодиране с визуалното кодиране/ снимки, карти, графики, изображения, таблици и други.

неделя, 11 февруари 2018 г.

Педагогическата комуникация, представена в доклади на учени, преподаватели и докторанти



На 2 и 3 февруари 2018 г. в Националния дворец на децата в София се проведе международна научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

Организатори са Центърът за обучение и квалификация на педагогическите специалисти и Институтът по реторика и комуникации.

На 2 февруари 2018 г. конференцията бе открита от заместник-министъра на Министерството на образованието и науката Деница Сачева. Тя подчерта важността от формиране и усъвършенстване на комуникацията в училище, поздрави участниците и  пожела успех.


Председателят на Синдиката на българските учители дин Янка Такева в обръщението си  към участниците изтъква важността от създаване на екипи и от изследвания на комуникацията в училищата с оглед промените и влиянието на технологиите.
Татяна Досева, директор на Националния дворец на децата (НДД) , в поздравлението си каза, че е чест именно тук да се проведе международен форум по тази проблематика.

Проф. Юлияна Рот от Университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, Герма­ния на 2 февруари 2018 г. като ключов лектор представи интересни и актуални постановки за интеркултурната комуникация в доклада си „Интеркултурна педагогика: Размисли между теорията и реалностт.“


Д-р Фотини Еглезу от Атина, Гърция, на 3 февруари 2018 г. представи доклада си на тема „Rhetoricalpaideia’ (‘παιδεία’) into modern educational settings: From theory to praxisagain”.


Проф. д-р Юлияна Рот води уъркшоп на тема „Културни различия в мултикултурната класна стая“ на 2 февруари 2018 г.


Д-р Фотини Еглезу проведе на 3 февруари 2018 г. уъркшоп на тема „Rhetorical contests in pedagogical praxis“.


По тази начин практика и теорията допринасят за формиране на умения и усвояване на знания по една съвременна област.

Работата на 2 февруари 2-18 включваше презентации на доклади в секциите „Технологиите в педагогическата комуникация“, Виртуална и визуална педагогическа комуникация, Педагогическа комуникация и социални мрежи“.


На втория ден от конференцията 3 февруари 2018 г. проф. дфн Иванка Мавродиева представи основни моменти от доклади си „Социални мрежи, образователен ПР и образователен мениджмънт“. Проведе се ползотворна дискусия.


Работата продължи по секциите: „Интеркултурна комуникация в мултикултурна сред, Приобщаващото образование и педагогическата комуникация, Комуникацията в детските градини и началното училище“.

В международна научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“, проведена в Националния дворец на децата, участваха: 40 докладчици от 4 държави: България, Германия, Гърция, Сърбия.


Конференцията „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“ е началото на създаването на научна мрежа между директори на училища, учители, преподаватели, представители на държавни институции, компании и неправителствени организации.


Създадени за възможности за споделяне на опит, за представяне на добри практики, за огласяване на резултати от научни изследвания, тоест преобладават практико-приложните елементи.
                                                                                                                                                                
Докладите са обединени в следните секции:
-          Технологиите в педагогическата комуникация
-          Педагогическа комуникация и социални мрежи
-          Виртуална и визуална педагогическа комуникация
-          Интеркултурна комуникация в мултикултурна среда
-          Приобщаващото образование и педагогическата комуникация
-          Комуникацията в детските градини.


Участниците получиха при регистрацията сборник с доклади, издание на „Фабер“, Велико Търново, което е добра практика и така има възможност да се прочетат текстовете веднага след приключване на конференцията „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.

Иванка Мавродиева



Сборник с доклади от международната научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“



На 2 и 3 февруари 2018 г. в Националния дворец на децата в София се проведе международна научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.
Конференцията бе открита от Деница Сачева, заместник-министър на Министерството на образованието и науката (МОН); от Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители (СБУ) и от Татяна Досева, директор на Националния дворец на децата (НДД).
Организатори са Центърът за обучение и квалификация на педагогическите специалисти и Институтът по реторика и комуникации.
Участниците получиха при регистрацията сборник с доклади, издание на „Фабер“, Велико Търново.

Издаването на 40 доклада в сборник с обем 334 страници и предоставянето му по време на научното събитие е добра практика.
Така участниците имат възможност да прочетат текстовете веднага след приключване на международната научна конференция „Педагогическата комуникация: настояще и бъдеще“.
В раздел „Основни доклади“ са публикувани:
- докладът на проф. Юлияна Рот, ключов лектор, на тема „Интеркултурна педагогика: Размисли между теорията и реалностт.“;
- резюмета на доклада на д-р Фотини Еглезу, ключов лектор, „Rhetoricalpaideia’ (‘παιδεία’) into modern educational settings: From theory to praxisagain” и на уъркшопа, воден от нея, Rhetorical contests in pedagogical praxis“ и други.

Докладите са публикувани в обособени раздели:
- „Технологиите в педагогическата комуникация“;
- „Виртуална и визуална педагогическа комуникация“;
- „Педагогическа комуникация и социални мрежи“;
- „Интеркултурна комуникация в мултикултурна среда“;
- „Приобщаващото образование и педагогическата комуникация“;
- „Комуникацията в детските градини и началното образование“.

Иванка Мавродиева

неделя, 3 декември 2017 г.

Институтът за исторически изследвания – БАН чества 70 години от своето основаване.

Институтът за исторически изследвания – БАН чества 70 години от своето основаване.
На 5 декември 2017 г. от 9.30 ч. в Големия салон на БАН (ул. „15 ноември” № 1) ще се проведе научна конференция „Историческата наука пред съвременните предизвикателства” в Големия салон на БАН.
Ще бъде открита документална изложба „70 години живяна история” във фоайето на БАН.